Въпреки масовата цифровизация и широкият достъп до Интернет от почти всички точки на света, все още глобалната мрежа се възприема предимно като място, където куп хора се псуват безнаказано, завоалирани от анонимността. Но събитията в страни като Либия и Египет ни карат да се питаме… не настъпва ли векът на онлайн революциите? Не става ли Интернет все по-мощна машина, която може да се използва за различни цели?

Всъщност, именно анонимността в глобалната мрежа е това, което я прави толкова удобна за уговаряне на нещо „неудобно за властта”. Да, всеки може да бъде проследен, ако се хвърли достатъчно труд в това – но пък ако десетки хиляди хора уговарят един митинг едновременно и правят минимални опити да бъдат анонимни… то правителството няма как да ги спре.

Друг плюс на интернет, особено в страни с тоталитарни режими, са страници като Facebook, Google, Twitter или пък клиенти като Skype, Viber или Whatsapp. Заради огромния си мащаб, те не могат да бъдат заставени да дават информации за неудобни правителствени елементи току-така. Да, Китай успя да извие ръцете на Google… но пък Египет и Либия са доста далеч от тази суперсила. Доста от останалите тоталитарни страни днес също нямат огромната мощ на Китай, за да осъществят подобно нещо.

Така ако дадени хора се опитват да уговорят дадено събитие чрез Twitter и Facebook например, то правителството не може да им изтрие мненията, да ги блокира. Просто трябва да се примири. Или да спре целия интернет, както направи Либия… но в 21 век, това изобщо не е добра идея. Защото подобен ход вреди и на държавната администрация, военните – тъй като в днешно време почти всичко се случва през Интернет.

Така за разлика от „класически” методи на комуникация – като телефоните например – то глобалната мрежа е много трудна за овладяване. Тъй като във всеки себеуважаващ се тоталитарен режим, телекомите са под неговия зорък поглед. И всички подозрителни личности биват или подслушвани, или телефоните им биват спирани. От друга страна, в Интернет може да се влезе по толкова различни начини… че един човек не може да бъде спрян.

Естествено, трябва да споменем едно нещо – не може да има революция без хора, излезли по улиците. Не може да има революция от хора, които седят пред екраните и пишат гневни постинги. Революцията винаги е била и винаги ще бъде една и съща – хора, излезли на улиците, събрали се да свалят неудобния владетел.

В 21 век обаче, интернет се превръща в нещото, което може да помогне изключително много на подобни движения. Нещо, което може да помогне на организацията им, на координацията им. Нещо, от което тоталитарните ръководители на държави трябва да се страхуват.